Стандартни (по подразбиране) допустими отклонения
Това са общи допустими отклонения. Използва се, когато не е предвиден специфичен толеранс. Много сервизи използват стандартите ISO 2768 или ASME Y14.5. Най-често срещаната стойност по подразбиране е +/- 0.1 mm. Стандартните допуски са подходящи за основни, не-критични части. Те помагат за намаляване на разходите и ускоряване на производството.
Дву{0}}странни допустими отклонения
Този тип толеранс позволява отклонение между стойностите от двете страни. Например 10,00 mm +/- 0.05 mm означава, че толерансът на частта варира от 9,95 mm до 10,05 mm. Той е гъвкав. Обикновено се използва в приложения, където не се изисква правилно прилягане, но е необходим добър контрол.
Едностранни-допустими отклонения
Този толеранс позволява само едностранна-вариация. Например 10,00 mm +0.00/- 0.10 mm. Може да бъде по-малък, но никога по-голям. Може да бъде полезно, когато компонентите не трябва да са твърде големи. Това обикновено се използва за-налягане или плъзгащи се части.
Гранични допустими отклонения
Граничните допустими отклонения предоставят диапазон, вместо да използват знаци (+) и (-). Например 9,90 mm до 10,10 mm. Това показва минималните и максималните допустими размери. Това опростява проверката и избягва грешки при четене на чертежи.
Геометрични размери и допустими отклонения (GD&T)
GD&T е система за контрол на форма, ъгъл и позиция. Не става въпрос само за контролиране на силата на звука. Той използва символи за плоскост, успоредност и изправена стойка. GD&T гарантира, че частите се представят добре при сглобяване. Той е много полезен при сложни или високо{4}}компоненти. Въпреки това проверката е по-бавна и разходите за обработка са по-високи.
Различните допустими отклонения имат различни приложения. Това зависи от прилягането на частта, вашето желание да харчите и функцията на частта. Използвайте прости допуски, когато е възможно. Поддържайте само по-строг контрол върху необходимите характеристики. Това ви помага да постигнете добри резултати на по-ниска цена.
